Ной — Нож
- Автор: Първанов Траян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ной — Нож». Краткое содержание книги:
Ной — Нож
Перейти на страницу:
Оня кърши мазните си лакти с чорбаджийска благост
и ни хваща пак за гърлото от колективен глад
и не ми е, Боже, мило и не ми е, Боже, драго —
вчера хранеше ни с речи, днес ни сбира за обяд.
И в гъмжилото о, Боже, нашенския зъл пройдоха
весело ни хвърля залъка на втръснали лъжи.
В ганьовската харта на демократичната епоха
катинара за тъмница с ключ за свобода държи.
И се втурнахме подир търкулната насън погача.
И край коледните преспи домораслия пророк
гледа ни презрително изпод премрежени клепачи
и след казачока пуска див американски рок.
В лявата ръка е хляба, с дясната размахва ножа.
Хайде, влизайте в кошарата на душния си дух,
че е свикнал с топлите вълма на агнешките кожи
да си прави за доброто самочувствие кожух.
Тъй навярно времето на трици ще ни смели
с двата тежки камъка в червено-синия си глад.
И стоим с покорна врява на площад „Света Неделя“
девет милиона просеци… И принцът пак е Брат.
Съд
С припева на кукувици еднозвучно
вие сеете безплодния си дух
и от ваште проповеди ми е скучно
и за речите ви нямам даже слух.
Хвърляте по шумни сборища идейки
покрай пърхота на своите коси
сякаш сте общодържавните линейки,
със които цял народ ще се спаси.
В пашалъка на словесни броеници
как вървите с благи маски на светци
и над нашите замръзнали душици
расне раят на великденски дворци.
Както да говорите и да мълчите —
слязат ли петлите с третия си хор
пак по сребърните блясъци в очите
ще ви свари утрешния ви позор.
Веят митингите боклучива плява
и в небето грее Господния смях,
че материално времето втвърдява
даже праведник в мига на своя грях.
Епилог
Ей го идва овчарят и цялата вечер
свири с медно кавалче над общия вой.
Кой ли в синьо-червено така ни облече —
да се хвърляме в общия сух водопой,
да си нямаме нищо — презрени и боси
от възторзи да блеем на този площад
и с кривака месия с глава къдрокоса
да ни води по кръгове в нашия ад.
И да кретаме бавно и тъпо след него,
и да поискаме болната постна трева,
и примрели от знойната сгърчена жега
в кротък унес да дъвкаме пусти слова.
И над нашите мършави сенки тояга
да се гъне от тежките удари днес
и на нощите в снежната мартенска влага
да ни пази от вълчите призраци пес;
да се гушим из душните сънни кошари
и да ближем от сивата каменна сол
и в просъници в гъстите млечни кошмари
оня черен месия — огрян с ореол
бавно пухкави длани доволно да търка
и да точи на камъка в лунен покой
най-добрия спасител на стадната мъка.
Ной-Нож, Нож-Ной ли се казваше Ной?
Перейти на страницу: